Глаголите са думи, които изразяват действие или състояние на субекта в изречението.

Примери: Yo trabajo en esta tienda. (Аз работя в този магазин.) - действие
          Ellos estàn contentos. / Ellas estàn contentas. (Те са щастливи.) - състояние

  Инфинитивната форма на глагола (на испански infinitivo) е основната форма на глагола, когато той не е спрегнат според лице, число и време.

     Испанските глаголи се състоят от две части: основна сричка и наставка.
Примери: habl (основна сричка) + ar (наставка) = hablar (говоря)

        Според наставките глаголите се делят на три групи:

• Глаголи, завършващи на "-ar";

Примери: hablar (говоря), ejecutar (изпълнявам), pensar (мисля) и др.

• Глаголи, завършващи на "-er";

Примери: comer (ям), hacer (правя), volver (връщам се, завръщам се) и др.

• завършващи на  "-ir".

Примери: escribir, vivir и др.

    Когато спрягаме глагола според лице, число и време променяме и наставката и тогава глагола вече не е в инфинитив, а е в спрегната форма.
     В испанския език глаголните времена се разделят на три основни групи: минали времена, сегашни времена и бъдещи времена. 

​

Глаголът "съм" (ser y estar)

    В испанския език има три глагола, чието значение е "съм". Те са "ser", "estar" и "haber". Всеки от тях се употребява в определени случаи и не са взаимнозаменяеми. Тук ще обърнем внимание най-вече на "ser" и "estar".
 
SER
Спрежение на "ser"
yo                          soy
tù                           eres
èl/ella/Ud.               es
nosotros/nosotras    somos
vosotros/vosotras    sois
ellos/ellas/Uds.        son

Случаи на употреба на "ser"

1. Когато се представяме кои сме, когато казваме националността си и когато казваме с какво се занимаваме.
Примери: Soy Marko Perez. (Аз съм Марко Перез.)
               Juan es español. (Хуан е испанец.)
               Ella es camarera. (Тя е сервитьорка.)

2. Когато казваме от къде е нещо или някой, когато казваме на кого принадлежи нещо и когато казваме от какъв материал е даден предмет - тук след глагола се ползва предлога "de".
Примери: Somos de Bulgaria. (Ние сме от България.)
               Los vidrios son de Pedro. (Очилата са на Педро.)
               Los pendientes son de plata. (Обеците са сребърни.)

3. Когато описваме някого или нещо или го характеризираме по някакъв начин.
Примери: Èl es mi padre. (Той ми е баща.)
               La rosa es roja. (Розата е червена.)
               La casa es nueva. (Къщата е нова.)

4. Когато говорим за време, дата или къде или кога ще се случи дадено събитие.
Примери: Son las dos. (Два часът е.)
               Hoy es viernes. (Днес е петък.)
               La fiesta es aquì. (Купонът е тук.)

 

Още примерни изречения със "ser":

(Yo) soy una mujer. (Аз съм жена.)

(Yo) soy un hombre. (Аз съм мъж.)

Usted es un niño. (Вие сте момче.) - учтива форма за единствено число

Tù eres un niño. (Ти си момче.)

ESTAR
Спрежение на "estar"
yo                            estoy
tù                             estàs
èl/ella/Ud.                 està
nosotros/nosotras      estamos
vosotros/vosotras      estàis
ellos/ellas/Uds.          estàn

Случаи на употреба на "estar":

1. Когато казваме къде е някой или нещо.
Примери: Estoy en el ejército. (Аз съм в армията.)
               Sofía èsta en Bulgaria. (София е в България.)
               Ellos estàn aquì. (Те са тук.)

2. Когато говорим за здраве.
Примери: Ella està bien. (Тя е добре.)
               Estoy harto. (Болен съм.)
               ¿Cómo estás? (Как си?)

3. Когато говорим за състояние.
Примери: El niño está triste. (Детето е тъжно.)
               Está muerto. (Той е мъртъв.)
               El tè èsta frìo. (Чаят е студен.)

4. Ползва се като помощен глагол при употребата на продължителни времена.
Примери: Estoy estudianto. (Уча (в момента).)
                Èl està leyendo. (Той чете (в момента).)


Употреба и на двете форми
      За да кажете какво е семейното ви положение на вас или на някой друг, т.е. омъжена/женен (casado/casada), разведен/а (divorciado/a), вдовец/вдовица (viudo/a), неомъжена/неженен (soltero/a), може да ползвате коя да е от двете форми на "съм" - "ser" или "estar".


 

Глаголът "имам"

Tener

 

    Глаголът "tener" (имам) се употребява, за да изразим притежание на нещо - предмет, животно, качество и други.

    Спрежението на "tener" в сегашно време е следното:
yo                          tengo
tù                          tienes
èl/ella/Ud.              tiene
nosotros/nosotras   tenemos
vosotros/vosotras   tenèis
ellos/ellas/Uds.       tienen

Примерни изречения:
Yo tengo dinero. (Аз имам пари.)
Tienen una casa grande. (Те имат голяма къща.)

Внимание! Когато искаме да кажем, че нещо го има, т.е. съществува, без да казваме, че е конкретно притежание на някого, ползваме неперсоналната употреба на глагола "haber" - "hay".
Пример: En esta calle hay una casa grande. (На тази улица има голяма къща.)

Говорене за възраст
    Когато питаме някого на колко години е или казваме възрастта на някого, ползваме глагола "tener", който по принцип означава "имам" на български. Не се ползва глагола "съм" (на исп. ser/estar) както е в българския.

Пример: Las niñas tienen cuatro meses. (Момичетата са на четири месеца.)

   За да попитаме някого на колко години е, ползваме един от следните варианти:
¿Cuàntos años tiene Ud.?
¿Que edad tiene Ud.?

Примери: ¿Cuànto años tiene el niño? (На колко години е момчето?)
               ¿Que edad tiene Ud., cabo? (На колко години сте, ефрейтор?)


Глаголите "hablar", "comer", "vivir"

 

    Глаголите "hablar" (говоря), "comer" (ям, храня се), "vivir" (живея) са представители на всяка от трите категории глаголи в испанския: завършващи на "-ar" (hablar), завършващи на "-er" (comer) и завършващи на "-ir" (vivir). Те са доста често употребявани.
     Нека видим тяхното спрежение и как наставките се променят според групата, към която принадлежи глагола.
 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

    От тази таблица става ясно, че за първо лице единствено число, наставката е винаги "-о", независимо от вида на глагола.
     При "hablar" и "comer" гласната в наставката се променя съответно на "-а-" и "-е-", но при vivir гласната е "-е-" за 2-ро л. ед.ч. и 3 л.ед. и мн.ч. и е "-i-" за 1-во и 2-ро л. мн.ч.

     При други глаголи, завършващи на -ir, гласната се променя на -i-за всички лица и числа, с изключение на първо лице, единствено число разбира се.
Пример: Спрежение на глагола escribir (пиша):
              yo                            escribo
              tù                             escribes
              èl/ella/Ud.                 escribió
              nosotros/nosotras      escribimos
              vosotros/vosotras      escribes
              ellos/ellas/Uds.          escriben

 

Примерни изречения с "comer":

Yo como una manzana. (Аз ям ябълка.)

El niño come una naranja. (Момчето яде портокал.)

Él come fruta. (Той яде плод.)

Nosotros comemos arroz. (Ние ядем ориз.)

 

Примерни изречения с "hablar":

Yo no hablo con abogados. (Аз не говоря с адвокати.)

Nosotros hablamos anoche. (Ние говорихме тази нощ.)

 

 

Глаголът "правя"

Hacer

 

Сегашно време на глагола "hacer" (правя, върша)
      Глаголът "hacer" в сегашно време се спряга по следния начин:
yo                              hago
tù                              haces
èl/ella/Ud.                  hace
nosotros/nosotras       hacemos
vosotros/vosotras       hacèis
ellos/ellas/Uds.           hacen

 

    При спрежението на този глагол особеност има само при първо лице, единствено число, където съгласната "c" се променя на "g".
 

 

Глаголът "има, съществува"

Haber

Употреба на глагола "haber"
    Глаголът "haber" обикновено се ползва без определен подлог, т.е. употребата му е неперсонална или безлична. Значението му е "има, съществува".
   Тъй като този глагол е неперсонален, той няма форми за различните лица и числа (т.е. за аз, ти и т.н.). Неговите форми се менят само според времето или наклонението.
   Не бива обаче да се бърка с другото значение на глагола "haber", когато той се ползва като помощен глагол при образуването на перфектни времена.
пример: haber estudiado (учил), habrè estudiado (учил съм)

    В деятелен залог, глагола се мени според глаголното време по следния начин:
  - за сегашно време (Presente) - "hay"
Пример: Hay muchos árboles. (Има много дървета.)
  - за сегашно перфектно време (Presente perfecto) - "ha habido"
Пример: Ha habido muchos árboles. (Имало е много дървета.)
  - за минало време (Pretèrito) - "hubo"
Пример: Hubo muchos árboles. (Имаше много дървета.)
  - за минало несвършено време (Imperfecto) - "habìa"
Пример: Habìa muchos árboles. (Имаше много дървета.)
  - за бъдеще време (Futuro) - "habrà"
Пример: Habrà muchos árboles. (Ще има много дървета.)
  - за бъдеще перфектно време (Futuro perfecto) - "habrà habido"
Пример: Habrà habido muchos árboles. (Ще e имало много дървета.)
    - за условно наклонение (Conditional) - "habrìa"
Пример: Habrìa muchos àrboles. (Би имало много дървета.)