Глаголите са думи, които изразяват действие или състояние на субекта в изречението.

Примери:

Yo trabajo en esta tienda. (Аз работя в този магазин.) - действие
Ellos están contentos. / Ellas están contentas. (Те са щастливи.) - състояние

  Инфинитивната форма на глагола (на испански infinitivo) е основната форма на глагола, когато той не е спрегнат според лице, число и време.

     Испанските глаголи се състоят от две части: основна сричка и наставка.
Примери: habl (основна сричка) + ar (наставка) = hablar (говоря)

        Според наставките глаголите се делят на три групи:

• Глаголи, завършващи на "-ar";

Примери: hablar (говоря), ejecutar (изпълнявам), pensar (мисля) и др.

• Глаголи, завършващи на "-er";

Примери: comer (ям), hacer (правя), volver (връщам се, завръщам се) и др.

• завършващи на  "-ir".

Примери: escribir, vivir и др.

    Когато спрягаме глагола според лице, число и време променяме и наставката и тогава глагола вече не е в инфинитив, а е в спрегната форма.
     В испанския език глаголните времена се разделят на три основни групи: минали времена, сегашни времена и бъдещи времена. 

​​

​

Глаголът "съм" (ser y estar)

​

    В испанския език има три глагола, чието значение е "съм". Те са "ser", "estar" и "haber". Всеки от тях се употребява в определени случаи и не са взаимнозаменяеми. Тук ще обърнем внимание най-вече на "ser" и "estar".
 
SER
Спрежение на "ser"
yo                           soy
tú                           eres
él/ella/Ud.               es
nosotros/nosotras    somos
vosotros/vosotras    sois
ellos/ellas/Uds.        son

Случаи на употреба на "ser"

1. Когато се представяме кои сме, когато казваме националността си и когато казваме с какво се занимаваме.
Примери:

Soy Marko Perez. (Аз съм Марко Перез.)
Juan es español. (Хуан е испанец.)
Ella es camarera. (Тя е сервитьорка.)

2. Когато казваме от къде е нещо или някой, когато казваме на кого принадлежи нещо и когато казваме от какъв материал е даден предмет - тук след глагола се ползва предлога "de".
Примери:

Somos de Bulgaria. (Ние сме от България.)
Los vidrios son de Pedro. (Очилата са на Педро.)
Los pendientes son de plata. (Обеците са сребърни.)

3. Когато описваме някого или нещо или го характеризираме по някакъв начин.
Примери:

Él es mi padre. (Той ми е баща.)
La rosa es roja. (Розата е червена.)
La casa es nueva. (Къщата е нова.)

4. Когато говорим за време, дата или къде или кога ще се случи дадено събитие.
Примери:

Son las dos. (Два часът е.)
Hoy es viernes. (Днес е петък.)
La fiesta es aquí. (Купонът е тук.)

 

Още примерни изречения със "ser":

(Yo) soy una mujer. (Аз съм жена.)

(Yo) soy un hombre. (Аз съм мъж.)

Usted es un niño. (Вие сте момче.) - учтива форма за единствено число

Tú eres un niño. (Ти си момче.)

ESTAR
Спрежение на "estar"
yo                            estoy
tù                             estás
èl/ella/Ud.                 está
nosotros/nosotras      estamos
vosotros/vosotras      estáis
ellos/ellas/Uds.          están

Случаи на употреба на "estar":

1. Когато казваме къде е някой или нещо.
Примери:

Estoy en el ejército. (Аз съм в армията.)
Sofía está en Bulgaria. (София е в България.)
Ellos están aquì. (Те са тук.)

2. Когато говорим за здраве.
Примери:

Ella está bien. (Тя е добре.)
Estoy harto. (Болен съм.)
¿Cómo estás? (Как си?)

3. Когато говорим за състояние.
Примери:

El niño está triste. (Детето е тъжно.)
Está muerto. (Той е мъртъв.)
El té está frío. (Чаят е студен.)

4. Ползва се като помощен глагол при употребата на продължителни времена.
Примери:

Estoy estudianto. (Уча (в момента).)
Él está leyendo. (Той чете (в момента).)


Употреба и на двете форми

      За да кажете какво е семейното ви положение на вас или на някой друг, т.е. омъжена/женен (casado/casada), разведен/а (divorciado/a), вдовец/вдовица (viudo/a), неомъжена/неженен (soltero/a), може да ползвате коя да е от двете форми на "съм" - "ser" или "estar".

 

Глаголът "имам"

Tener

 

    Глаголът "tener" (имам) се употребява, за да изразим притежание на нещо - предмет, животно, качество и други.

    Спрежението на "tener" в сегашно време е следното:
yo                          tengo
tú                          tienes
él/ella/Ud.              tiene
nosotros/nosotras   tenemos
vosotros/vosotras   tenéis
ellos/ellas/Uds.       tienen

Примерни изречения:
Yo tengo dinero. (Аз имам пари.)
Tienen una casa grande. (Те имат голяма къща.)

Внимание! Когато искаме да кажем, че нещо го има, т.е. съществува, без да казваме, че е конкретно притежание на някого, ползваме неперсоналната употреба на глагола "haber" - "hay".
Пример: 

En esta calle hay una casa grande. (На тази улица има голяма къща.)
 

Говорене за възраст
 

    Когато питаме някого на колко години е или казваме възрастта на някого, ползваме глагола "tener", който по принцип означава "имам" на български. Не се ползва глагола "съм" (на исп. ser/estar) както е в българския.

Пример:

Las niñas tienen cuatro meses. (Момичетата са на четири месеца.)

   За да попитаме някого на колко години е, ползваме един от следните варианти:
¿Cuántos años tiene Ud.?
¿Que edad tiene Ud.?

Примери:

¿Cuánto años tiene el niño? (На колко години е момчето?)
¿Que edad tiene Ud., cabo? (На колко години сте, ефрейтор?)


Глаголите "hablar", "comer", "vivir"

 

    Глаголите "hablar" (говоря), "comer" (ям, храня се), "vivir" (живея) са представители на всяка от трите категории глаголи в испанския: завършващи на "-ar" (hablar), завършващи на "-er" (comer) и завършващи на "-ir" (vivir). Те са доста често употребявани.

     Нека видим тяхното спрежение и как наставките се променят според групата, към която принадлежи глагола.