Местоименията са думи, които заместват собствени имена или съществителни имена, за да не се повтарят във всяко изречение. Има няколко вида местоимения - лични, възвратни, съставни, показателни, притежателни, неопределени и определителни. 
 

I. Лични местоимения

     Личните местоимения в немски език са следните: ich (аз), du (ти), er (той), sie (тя), es (то), wir (ние), ihr (вие), sie (те), Sie (Вие).

​

       Научете още тук:

​

​

​​

​

​

​

II. Съставни местоимения с da-
   

      В немския език могат да се образуват съставни местоимения с "da(r)-", "wo(r)-" или "hier-" и предлог.

 

       Научете повече тук:

 

 

III. Възвратни местоимения

     

     Възвратните местоимения в немския език се използват заедно с глаголи, за да се покаже, че действието се извършва от подлога върху самия него. Те биват два вида, според падежа – възвратни местоимения във винителен падеж и възвратни местоимения в дателен падеж.

 

       Научете още тук:​

​

​

​

​​

​

IV. Показателни местоимения

​​​​​

    Показателните местоимения в немския език служат за посочване или подчертаване на даден човек, предмет или идея. Използват се предимно,  когато искаме да насочим вниманието на събеседника към конкретен обект или да отличим този обект от други.

​

      Научете още тук:

​

​

​

​

​

V. Притежателни местоимения

​

     Притежателните местоимения в немския език се използват, за да покажат притежание или принадлежност на даден обект към конкретно лице или предмет. Те се съгласуват по род, число и падеж с притежавания предмет, а не с притежателя. Притежателните местоимения имат две основни форми: предпоставени (като прилагателни, пред съществителното) и самостоятелни (заместващи съществителното).

​

     Научете още тук:

​

​

​

​

​

VI. Неопределителни местоимения

​

    Неопределителните местоимения се отнасят за личности, предмети или абстрактни понятия, които не са точно определени.

​

     Научете още тук:

​

​

​

​

​

​

VII. Относителни местоимения

​

    Относителните местоимения в немския език се отнасят предимно към вече употребени съществителни имена или местоимения. Най-често употребяваните от тях са тези, които имат същите форми като определителните членове на съществителните имена (der, die, das), като те по същия начин се променят според рода, числото и падежа.

​

      Вижте още тук:

​